На 11 май ще бъде обявен носителят на отличието „Роман на годината“

Шестима автори участват в престижната надпревара:

„Болката идва по-късно“ от Антония Апостолова (изд. „Жанет 45“);
„Под месечината, огромна като тиква“ от Боян Йорданов (изд. „Жанет 45“);
„И аз слязох“ от Владимир Зарев (ИК „Хермес“);
„Последният ловец на делфини“ от Захари Карабашлиев (изд. „Сиела Норма“ АД);
„Пъстървата“ от Ирена Форел (изд. „Фама“);
„Родиния“ от Николай Терзийски (изд. „Жанет 45“).

Националният дарителски фонд „13 века България“ за 15-а поредна година подкрепя и насърчава съвременната българска художествена литература. Официалната церемония по връчване на наградата ще се състои на 11 май от 18:00 ч. в Софийската градска художествена галерия.

Редколегията на списание „Културна алтернатива“ поздравява номинираните автори и с удовлетворение отбелязва, че в рубриката „Будилник“ е публикувана рецензия за един от отличените романи.

Списанието представи първата – и засега единствена – задълбочена рецензия на романа „Пъстървата“ от Ирена Форел (изд. „Фама“). Автор на рецензията е проф. д.н. Антоанета Алипиева.

В съответствие със своята мисия „Културна алтернатива“ продължава да информира българската общност в Сърбия за значимите постижения на съвременната българска литература.

Екипът на сп. „Културна алтернатива“

ОТВЪД ТЕКСТА: КУЛТУРНИ СРЕЩИ В ПЕТИЯ БРОЙ НА „КУЛТУРНА АЛТЕРНАТИВА“

Петият брой на списание „Културна алтернатива“ вече е пред читателите и се отличава с ясна концептуална структура и многопластова тематичност. В него са представени съвременна българска литература, творби на българите в Сърбия, преводи на сръбски автори, литературна критика, културологични анализи и произведения на изкуството. Изданието утвърждава своята цел да бъде пространство за диалог между различни естетически практики и критически перспективи, като акцентира върху взаимодействието между текст, контекст и читателска интерпретация.

В раздел „Будилник“ са включени жанрово и поетически разнообразни текстове, които засягат теми като паметта, идентичността, езика и вътрешната разпокъсаност на съвременния човек. Разделът започва с поезията на Яница Радева и разказ на Владимир Полеганов, продължава с част от документалната проза на Евелина Белчева, посветен на живота и дейността на литературния критик, историк и преводач Минко Николов, както и с представянето на книгата „Пъстървата“ от Ирена Форел, направено от Антоанета Алипиева. Читателите ще открият още нов разказ на Елизабета Георгиева, есе на Мила Младенова и поезия на Мила Васов.

Раздел „Паралели“ разширява обхвата на броя чрез включването на сръбските автори Живорад Неделкович и Енес Халилович. Техните текстове въвеждат различни поетически и културни модели и създават възможности за интеркултурен диалог. Екзистенциалните теми в произведенията им са представени чрез богати метафори и необичайни образи, които размиват границата между личното и общото.

Списанието продължава с раздел „Глухарче“, в който текстовете са насочени към по-интимни и нежни преживявания, свързани с детския свят. Поезията на Мария Донева се отличава с лекота и чувствителност към детайла, а прозата на Бранко Стеванович и поезичята на Снежана Виданович пресъздават света на детството, паметта и въображението.

Раздел „Фокус“ предлага интервю с Горан Миланов, директор на библиотеката „Христо Ботев“ в Босилеград, в което културата е представена като динамична и социално ангажирана система от практики, с акцент върху дигитализацията на библиотечните фондове.

Раздел „Галерия“ допълва броя с визуално и есеистично съдържание. В него Игор Манов разказва за срещите си с изкуството на Златан Дудов и за неговото място в световното кино.

Списанието е илюстрирано с репродукции на картини от Мича Митич, Николета Здравков и Лана Джуров, както и с фотографии на Лана Джуров, Димитрие Ранчев, Ива Симеонов и Теодора Златанов.

В обобщение, петият брой на списание „Културна алтернатива“ предлага богат и разнообразен поглед към съвременната литература и култура. Чрез съчетаването на различни жанрове и подходи той свързва местното с глобалното и личния опит с общата културна памет, като насърчава по-задълбочено и активно четене.

На 18 март 2026 г. в Генералното консулство на Република България в Ниш се състоя церемония по награждаване на участниците в конкурс за литературна творба, рисунка и фотография. Инициативата бе обявена от сдружение „Културна алтернатива Цариброд“ през декември 2025 г. и предизвика значителен интерес сред учениците.

Благодарение на активното съдействие на ментори, учители и директори от училища, в които се изучава български език, в конкурса се включиха участници от около десет града в Република Сърбия. В резултат на това, в сборника „Искри в тишината“ са публикувани близо 150 творби — над 40 литературни текста на български език, около 80 рисунки и повече от 20 фотографии.

Церемонията премина в тържествена атмосфера и изпълнена зала. Събитието бе открито с изпълнение на цигулка на мелодията „Облаче ле бяло“ от седмокласника Неманя Алексов от ОУ „Христо Ботев“ в Цариброд.

Генералният консул на Република България в Ниш Димитър Цанев приветства присъстващите, след което председателят на сдружение „Културна алтернатива Цариброд“ Ива Симеонов обяви резултатите и даде начало на награждаването. Тя изрази благодарност към домакините за подкрепата, към учениците за активното участие, както и към родителите и учителите за насърчаването на младите таланти.

Наградените участници получиха грамоти, сборника „Искри в тишината“, както и различни материали според категорията, в която са участвали. Благодарствени грамоти бяха връчени и на организаторите, менторите, членовете на журито и училищата, допринесли за успешното провеждане на конкурса.

Всички ученици, чиито творби са включени в сборника, ще получат екземпляр от изданието, разделител и грамота за участие.

По време на събитието свои творби представиха отличените с първо място в категория „литературна творба“ в трите възрастови групи: Стефан Илиев (3. клас, ОУ „Христо Ботев“, Цариброд), Максим Рангелов (7. клас, ОУ „Христо Ботев“, Цариброд) и Яня Андонова (9. клас, Гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, Цариброд), но и Милица Бойков (8. клас, ОУ „Георги Димитров“, Босилеград) и Борис Александров (9. клас, Гимназия – Босилеград).

Екипът на Културна алтернатива Цариброд

ОТ ТИШИНАТА КЪМ ИЗКУСТВОТО: ЗА СБОРНИКА „ИСКРИ В ТИШИНАТА“

Тези дни в издание на Културната алтернатива Цариброд излезе сборник с литературни творби, рисунки и фотографии на ученици от 1. до 12. клас под заглавие „Искри в тишината“. Публикацията е резултат от дейностите по проекта „Културни пътеки 2“, финансиран по програма на българската държава за подкрепа на организациите на българските общности зад граница.

В подготовката на сборника взеха участие Ива Симеонов, Ивана Давитков, Снежана Симеонов, Елизабета Георгиев и Ценка Иванова, както и сътрудници и ментори на учениците от Босилеград, Цариброд, Сурдулица, Иваново, Белград и Враня, Звонци, Клисура и Божица.

Сборникът „Искри в тишината“ представя многогласния свят на над 150 деца и юноши, които чрез слово, рисунка и фотография изразяват своите мисли, чувства и мечти в духа на българското. Тишината е осмислена като пространство, в което се раждат идеи, образи и вдъхновение. Метафората за „искрите“ изгражда основната символика на книгата – творчеството като светлина, която не избухва шумно, а се поражда тихо и отвътре.

Композиционно сборникът е разделен на три части, проследяващи израстването на детската чувствителност.

В първия цикъл,„Малки искри, големи чудеса“, доминират теми като семейството, празниците, природата и вярата в доброто. Текстовете са непосредствени и искрени, изпълнени с чиста емоция. Детският свят е представен като пространство на сигурност и надежда, където зимата, празниците и домашните любимци носят радост и топлина. Литературните творби естествено се допълват от мечтателни рисунки и фотографии.

Във втория цикъл, „Искри под повърхността“, тематиката се задълбочава. Наред с природните картини и празничните сюжети се появяват исторически и социални теми – за Кирил и Методий, за Левски, за моралния избор. Творбите вече показват стремеж към анализ и осмисляне на света. Детето не само описва, но и разсъждава, задава въпроси, търси справедливост. В този смисъл рисунките и фотографиите също проследяват по-задълбочения поглед към действителността.

Третият цикъл, творби на гимназисти, обединени под интригуващото заглавие „Светлина без свидетели“, разкрива по-зрял и философски глас. Теми като идентичността, родът и езикът, личният избор и вътрешната борба са представени чрез есеистичен и лиричен изказ. Тук тишината се превръща в пространство на саморефлексия, а „искрите“ във вътрешни прозрения. Личната болка и съмнението се превръщат в източник на сила и осъзнаване. Художественият израз е по-задълбочен, а картините и фотографиите разгръщат многозначен поглед към тайните на живота.

„Искри в тишината“ не е просто ученически сборник, а културно свидетелство за живата връзка между език, памет и идентичност. Книгата показва, че творчеството няма възраст. Необходимо е единствено смелостта да изразиш вътрешния си свят. В тишината на детската душа действително светят искри, които обещават бъдеще.

Културна алтернатива Цариброд

На 11 март 2026 година, в конферентната зала на хотел „Роял Пътник“ във Враня, се проведе представянето на сборника „Искри в тишината“ и на списанието „Културна алтернатива“, които са публикувани от Сдружение „Културна алтернатива Цариброд“ с помощта на Генералното консулство на Република България в Ниш, на което присъства и генералния консул Димитър Цанев.

Успехът на тази прекрасна среща дължим на добрата организация поета от председателя на Българо-сръбски център Дарко Аначков, на присъствието на членовете на сдружението и на гостите, с които нашия екип установи полезни контакти и сътрудничество. Благодарение на Дарко Аначков, конкурсът за литратурна творба, рисунка и фотография, обявен от сдружене „Културна алтернатива Цариброд“, бе разпроастранен сред учениците във Вране, в резултат на което в сборника „Искри в тишината“ намериха своето място техните прекрасните творби. Беше истинска радост и приятно преживяване да гледаш децата как се радват на успехите си и на публикуваните творбите в сборника.

На срещата бе уточнено церемонията по награждаванто на номинираните участници в конкурса да се проведе на 18 март 2026 година /сряда/, в Генералното консулство на Република България в Ниш, в 17 часа.

Очакваме с нетърпение да почувстваме радостта от успехите на нашите малки художници, фотографи и писатели, която да споделим с техните ръковдители и придружители и с нашите домакини – екипът на Генралното консулство в Ниш, на които благодарим за подкрепата и организацията на това за всички нас толкова важно събитие.

За сдружение „Културна алтернатива Цариброд“ е много важно да даде попътен вятър на децата, които правят първи крачки в различните видове изкуство, да разпали искрите в тях да надникнат по-дълбоко в себе си и да дадат израз на своите мисли, чувства и идеи във формата, която съответства на техния талант, вързаст и предпочитание. Сборникът събира на своите страници над 150 ученически творби, от които към четирдесет и шест литературни творби, осемдесет и пет рисунки и над двадестина фотографии.

В подготовката на сборника „Искри в тишината“ взеха участие Ива Симеонов, Ивана Давитков, Снежана Симеонов, Елизабета Георгиев и Ценка Иванова, както и сътрудници и ментори на учениците от Цариброд, Босилеград, Звонци, Божица, Клисура, Сурдулица, Вране, Белград и Иваново.

Сборникът е разделен на три части, т.е. възрастови групи.

В първата възраства група ,„Малки искри, големи чудеса“, доминират темите като семейството, празниците, природата и вярата в доброто. Текстовете са непосредствени и искрени, изпълнени с чиста емоция. Детският свят е представен като пространство на сигурност и надежда, където зимата, празниците и домашните любимци носят радост и топлина. Литературните творби естествено се допълват от мечтателни рисунки и фотографии.

Във втория цикъл, „Искри под повърхността“, тематиката се задълбочава. Наред с природните картини и празничните сюжети се появяват исторически и социални теми – за Кирил и Методий, за Левски, за моралния избор. Творбите вече показват стремеж към анализ и осмисляне на света. Детето не само описва, но и разсъждава, задава въпроси, търси справедливост. В този смисъл рисунките и фотографиите също проследяват по-задълбочения поглед към действителността.

Третият цикъл, творби на гимназисти, обединени под интригуващото заглавие „Светлина без свидетели“, разкрива по-зрял и философски глас. Теми като идентичността, родът и езикът, личният избор и вътрешната борба са представени чрез есеистичен и лиричен изказ. Тук тишината се превръща в пространство на саморефлексия, а „искрите“ във вътрешни прозрения. Личната болка и съмнението се превръщат в източник на сила и осъзнаване. Художественият израз е по-задълбочен, а картините и фотографиите разгръщат многозначен поглед към тайните на живота.

„Искри в тишината“ не е просто ученически сборник, а културно свидетелство за живата връзка между език, памет и идентичност. Книгата показва, че творчеството няма възраст. Необходимо е единствено смелостта да изразиш вътрешния си свят. В тишината на детската душа действително светят искри, които обещават бъдеще.

Културна алтернатива Цариброд

Корици: Милана Виденов Миланов

https://far.rs/bg/2025/11/25/dimityr-canev-podpisa-sporazumenia-sys-sdruzenia-na-bnm-v-ramkite-na-programata-za-podkrepa-na-bylgarski-obchtnosti
  • За списанието „Културна алтернатива“
    Уважаеми читатели, Излезе първият брой на списанието за литература, култура и изкуство „Културна алтернатива“. Списанието е идейна релизация на проекта „Културни пътеки“ на сдружението „Културна алтернатива Цариброд“ и ще излиза четири пъти годишно. Идеята се роди от необходимостта да се открият нови хоризонти за автори от Сърбия, които пишат на български език, а младите хора да имат пространство за своите произведения на майчин български език на страниците на това списание. Литературата на българите в Сърбия е по-скоро непозната на читателската аудитория в родината майка. Тази регионална малцинствена литература се е изправяла през годините пред много предизвикателства. В наши дни се отчита спад в броя на авторите от българското малцинство, които пишат на български език. В сравнение с предходни периоди, понастоящем нямаме българоезични списания, а през последните десетина години се издават все по-малко нови книги на български език. Ограничените възможности засягат както утвърдени, така и млади автори в областта на поезията, прозата, есеистиката, публицистиката, критиката и научно-популярния текст. Въпреки по-различния облик на тази литература, защото е литература на автори от българската диаспора, тя заслужава да получи място в българското национално културно пространство. В съвременния свят диалогът между културите е ключов за взаимното опознаване, за преодоляване на наслоявани противоречия, за диалога между поколенията. Публикуването на творби от съвременни български автори цели да разширим опознаването на българската литература от читателите на списанието. От друга страна, желанието ни е чрез преводи на сръбски писатели да доближим съвременната сръбска литература до българския читател. В списанието, освен авторска и преводна художествена литература, ще поместваме есета, интервюта и разговори с фокус върху творци от българското малцинство. Целта ни е в рубриките на списанието „Културна алтернатива“ да представим в по-широк контекст културния живот на българите в Сърбия, както и диалогичните културни пространства чрез автори и теми от България. Направихме избор от съвременни поетични и прозаични произведения от българската и сръбската литература, от местни автори и от произведения за деца. Читателите имат избор да съпреживеят съдържанието на списанието „Културна алтернатива“ както в хартиена, така и в електронна форма на сайта на сдружението: kacaribrod.rs. Желанието на редакционната колегия е да бъдат привлечени и повече млади творци чрез съвременно осмисляне на ролята на културната периодика в разнообразната творческа мозайка. Надяваме се броят на сътрудниците да расте с всеки изминал брой и нашето списание да има устойчив принос за културната дипломация между двете страни. Изказваме благодарност на Генералното консулство на Република България в гр. Ниш и на Министерството на външните работи на България за подкрепата! Благодарим на всички автори, сътрудници и съмишленици, които подпомагат работата на редакционната колегия. Благодарим за професионалната помощ и отзивчивостта на доц. д-р Дарина Дончева. Специални благодарности отправяме към проф. д-р Ценка Иванова, която ни оказва ключова подкрепа като специалист в областта на българско-сръбските езикови и културни отношения, както и за безрезервната й помощ с нейния богат опит. Вярваме, че „Културна алтернатива“ ще се превърне във важна част от българската култура в Сърбия и ще продължи да живее и расте в диалог със своята публика. Надяваме се нашият творчески проект да надрасне средата, в която е създаден и да бъде приет от широката общественост. От редакционната колегия   https://far.rs/bg/2025/02/28/za-spisanieto-kulturna-alternativa/
Scroll to Top